Дойче веле за Казахстан: Криза на изток и криза на запад са лоша новина за Путин
Какво тъкмо се случва тази малко позната страна?
Чуждестранните войски са на път към Казахстан, а първите съветски елементи от контингента на Организацията по контракта за групова сигурност (ОДКС) към този момент са на територията на републиката. Към тази организация, в която членуват Казахстан, Армения, Беларус, Киргизстан и Таджикистан, а основна роля играе Русия, за помощ се обърна президентът на страната Касим-Жомарт Токаев, който преди този момент одобри оставката на държавното управление. На цялата територия на страната е оповестено изключително състояние, написа Дойче Веле.
Как се стигна дотук?
Всичко стартира с цивилен митинги против двойното повишаване на газа за битови потребности, които се надигнаха в неделя. Протестите бързо ескалираха, като в остарялата столица Алмати се стигна до тежки конфликти и престрелки, при които починаха доста хора, оповестяват очевидци. Високопоставен служител на реда от Алмати даже твърди, че при щурма на разнообразни административни здания, в това число и на полицията, били убити десетки стачкуващи. Руски медии оповестяват, че близо 300 бойци с бронирани коли са обкръжили един от основните площади на града. Там избухна пожар в една огромна административна постройка, а друга е изгоряла изцяло, настояват очевидци от някогашната столица. В телевизионно послание президентът Токаев съобщи, че през миналата нощ е изпратил армията против стачкуващите в Алмати, тъй като те били „ терористични банди “. Източници от Казахстан оповестиха, че стачкуващите са се пробвали да обхванат в постройките на пет малките екрани.
Това е най-сериозната политическа рецесия в средноазиатската република, която до момента се смяташе за постоянна автокрация. Кризата обаче не е от през вчерашния ден. Преди 10 години към този момент имаше митинги поради ниските заплати, при които бяха убити хора. В последно време в страната не доближава електрическа енергия, а цените на храните непрестанно порастват. В същото време в Казахстан е в ход развой по предаване на властта. Докато съществуваше Съветският съюз, Казахстан беше втората по територия република в рамките на империята. След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики властта в тогавашната Алма Ата пое Нурсултан Назарбаев - дотогавашен водач на комунистическата партия и на руската република. Назарбаев ръководи близо 30 години, а залежите на петрол и газ осигуряваха на страната релативно благополучие. Назарбаев реалокира столицата от Алмати в град Астана, който по-късно беше прекръстен на неговото име.
През 2019 година Назарбаев се отдръпна поради влошено здравословно положение, само че наблюдаващите считат, че по този метод просто се е опитал да избегне лютите борби за властта в страната. За нов президент тогава беше определен Касим-Жомарт Токаев, само че напълно до неотдавна Назарбаев към момента дърпаше конците като началник на могъщия Съвет за сигурност, като партиен водач и като „ Водач на нацията “. Едва преди два месеца Назарбаев разгласи, че има намерение да трансферира партийното управление на Токаев, а президентът едвам през вчерашния ден оглави Съвета за сигурност - поради митингите.
Последствията от сегашната рецесия ще бъдат усетени надалеч отвън рамките на Казахстан, тъй като той е считан за един от най-близките съдружници на Русия. След митингите в най-верния съмишленик на Москва - Беларус, в този момент се разклати и вторият бастион на Кремъл в района. Тук да напомним, че през 2010 година Русия, Беларус и Казахстан бяха съоснователите на митническия съюз - един от най-амбициозните планове на съветския президент Владимир Путин. През 2015 година от него се роди Евразийският стопански съюз, в който влязоха още Армения и Киргизстан. Путин и 81-годишният Назарбаев поддържат доста топли връзки и за последно се срещнаха през декември в Санкт Петербург.
Позицията на Москва
Досега Москва реагира сдържано на размириците в Казахстан: външното министерство в Москва прикани към разговор. В началото на митингите в Беларус през 2020 година Кремъл се държеше по същия метод, по-късно обаче прояви подготвеност да помогне на беларуската полиция да ги потуши с принуждение. Сред многочислените разбори на протичащото се в Казахстан участва и версията, че става дума за битка за власт, участниците в която са употребявали митингите против високите цени на газа, с цел да изкарат на улицата свои последователи и въоръжени групировки с незнайни цели.
Редица наблюдаващи означават също така, че рецесията в Казахстан нанася сериозен удар върху проектите на съветския президент Владимир Путин, който с военния напън против Украйна и с ултиматумите си към Запада очакваше да реализира триумф на започващите в понеделник диалози сред Съединени американски щати и Руската федерация. Криза на изток и рецесия на запад са неприятна вест за Путин, разясняват в тази връзка медиите.
Чуждестранните войски са на път към Казахстан, а първите съветски елементи от контингента на Организацията по контракта за групова сигурност (ОДКС) към този момент са на територията на републиката. Към тази организация, в която членуват Казахстан, Армения, Беларус, Киргизстан и Таджикистан, а основна роля играе Русия, за помощ се обърна президентът на страната Касим-Жомарт Токаев, който преди този момент одобри оставката на държавното управление. На цялата територия на страната е оповестено изключително състояние, написа Дойче Веле.
Как се стигна дотук?
Всичко стартира с цивилен митинги против двойното повишаване на газа за битови потребности, които се надигнаха в неделя. Протестите бързо ескалираха, като в остарялата столица Алмати се стигна до тежки конфликти и престрелки, при които починаха доста хора, оповестяват очевидци. Високопоставен служител на реда от Алмати даже твърди, че при щурма на разнообразни административни здания, в това число и на полицията, били убити десетки стачкуващи. Руски медии оповестяват, че близо 300 бойци с бронирани коли са обкръжили един от основните площади на града. Там избухна пожар в една огромна административна постройка, а друга е изгоряла изцяло, настояват очевидци от някогашната столица. В телевизионно послание президентът Токаев съобщи, че през миналата нощ е изпратил армията против стачкуващите в Алмати, тъй като те били „ терористични банди “. Източници от Казахстан оповестиха, че стачкуващите са се пробвали да обхванат в постройките на пет малките екрани.
Това е най-сериозната политическа рецесия в средноазиатската република, която до момента се смяташе за постоянна автокрация. Кризата обаче не е от през вчерашния ден. Преди 10 години към този момент имаше митинги поради ниските заплати, при които бяха убити хора. В последно време в страната не доближава електрическа енергия, а цените на храните непрестанно порастват. В същото време в Казахстан е в ход развой по предаване на властта. Докато съществуваше Съветският съюз, Казахстан беше втората по територия република в рамките на империята. След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики властта в тогавашната Алма Ата пое Нурсултан Назарбаев - дотогавашен водач на комунистическата партия и на руската република. Назарбаев ръководи близо 30 години, а залежите на петрол и газ осигуряваха на страната релативно благополучие. Назарбаев реалокира столицата от Алмати в град Астана, който по-късно беше прекръстен на неговото име.
През 2019 година Назарбаев се отдръпна поради влошено здравословно положение, само че наблюдаващите считат, че по този метод просто се е опитал да избегне лютите борби за властта в страната. За нов президент тогава беше определен Касим-Жомарт Токаев, само че напълно до неотдавна Назарбаев към момента дърпаше конците като началник на могъщия Съвет за сигурност, като партиен водач и като „ Водач на нацията “. Едва преди два месеца Назарбаев разгласи, че има намерение да трансферира партийното управление на Токаев, а президентът едвам през вчерашния ден оглави Съвета за сигурност - поради митингите.
Последствията от сегашната рецесия ще бъдат усетени надалеч отвън рамките на Казахстан, тъй като той е считан за един от най-близките съдружници на Русия. След митингите в най-верния съмишленик на Москва - Беларус, в този момент се разклати и вторият бастион на Кремъл в района. Тук да напомним, че през 2010 година Русия, Беларус и Казахстан бяха съоснователите на митническия съюз - един от най-амбициозните планове на съветския президент Владимир Путин. През 2015 година от него се роди Евразийският стопански съюз, в който влязоха още Армения и Киргизстан. Путин и 81-годишният Назарбаев поддържат доста топли връзки и за последно се срещнаха през декември в Санкт Петербург.
Позицията на Москва
Досега Москва реагира сдържано на размириците в Казахстан: външното министерство в Москва прикани към разговор. В началото на митингите в Беларус през 2020 година Кремъл се държеше по същия метод, по-късно обаче прояви подготвеност да помогне на беларуската полиция да ги потуши с принуждение. Сред многочислените разбори на протичащото се в Казахстан участва и версията, че става дума за битка за власт, участниците в която са употребявали митингите против високите цени на газа, с цел да изкарат на улицата свои последователи и въоръжени групировки с незнайни цели.
Редица наблюдаващи означават също така, че рецесията в Казахстан нанася сериозен удар върху проектите на съветския президент Владимир Путин, който с военния напън против Украйна и с ултиматумите си към Запада очакваше да реализира триумф на започващите в понеделник диалози сред Съединени американски щати и Руската федерация. Криза на изток и рецесия на запад са неприятна вест за Путин, разясняват в тази връзка медиите.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ